„Какво да се прави?“ е закъснял въпрос за студентски град

Вчера на 21.12.2008 г. Д. Цонев по „Канал 1” се консултира за това, какво трябва да се направи, за да няма повече убийства в студентски град със зам.-ректори и студенти. Изслуша законосъобразностите на различните модели, предложени от зам.ректорите от Софийски и Варненски университет, но се държа по друг, съвършено различен, начин със студентите. Водещият откровено не им даде да говорят за незаконните реституции с категоричното мнение, че този въпрос едва ли можел да се реши тук и вече.

За да отклони отново вижданията на студентите в „проучването” си пред подложената на внушение студентска публика, „Митко” още веднъж прекъсва студент, който иска да каже, че в „Студентски град” има лично заинтересовани лица, свързани със строежи, дискотеки, режим на управление и самоуправление. „Митко” прекъсва студента с нелепото заявление, че няма да слуша въпроси за лични дрязги. Водещият очевидно не иска и да чуе не само за конфликт на интереси, но и за големи интереси без конкуренти и без конфликти. При това предупреждаваше нито да се бърза, нито да се закъснява, което е също отклоняване от проблема. Но докога?

Основният въпрос в предаването за студентите бе „Какво да се прави?”, но без да се изслушват самите те, нищо няма да се получи. Водещия едва ли може да определя, кои въпроси трябва и не трябва да се поставят, тъй като вечният руски въпрос „Какво да се прави?”, е безнадеждно закъснял тук и не може да прикрива повече незаконни строежи и разрешителни. И докато във водеща масмедия отклоняват внимание, Б. Борисов предизвика проучване. Не трябва да се пита „Какво да се прави?”, а да се направи, и то бързо.

Конференции в София – 26-28 юни 2008

През последните три дни в София се проведоха две конференции. Едната на тема „Хуманитарните изследвания в Централна и Източна Европа”, инициирана от Българската академия на науките и Постоянния комитет по хуманитаристика на Европейската научна фондация. Конференцията започна в СУ, зала 1 с очертаване на общите рамки на възможни контакти и научни проекти.

Основният въпрос за възможностите за финансиране на изследвания по хуманитаристика от фондацията бе поставен във връзка с възможностите за хуманитарни изследвания.

Сам по себе си, проблемът за възможности за хуманитарни изследвания показва кризисно отношение и търсене на реални насоки, подходи и проблеми, извън стереотипните изследвания обременени от политологични, и националистични позиции, или насоките към портретно-образни изследвания.

Втората Българо-немска конференция, организирана от Институт за развитие и иновации на образованието и науката ИРИОН, и фондация „Конрад Аденауер” се проведе на 27-27 юни в хотел „Витоша”, зала 3. Темата на конференцията „България и лисабонската стратегия за реформи в образователната система и в законодателството за мотивация в научната кариера”, премина под знака на злободневни проблеми, свързани и със съдбата на Българска академия на науките.

Немските колеги проф. У. Карпен Ю. Пльон запознаха българската страна с конкретни проблеми и съветваха, не във всички случаи да копираме немския пример, като с това охладиха традиционното българско желание навсякъде да откриват готови модели. Възникна проблем – трябва да се търсят собствени решения. Немските колеги опровергаха себе си като цивилизационен модел, и парализираха щенията да сме пак в правилна посока.

Акад. Кендеров представи позицията си за развитието на науката и кадрите, като раздели науките на фундаментални и приложни. През двата дни той отстояваше позицията, че не е необходимо да се развива световната наука от български учени, които за да са полезни на страната си, трябва да се откажат от световната проблематика и фундаменталните изследвания, и да са полезни на народа си с конкретни технически решения със стопански ефект. Тези стопанско-полезни изследвания, които са си дискриминационни спрямо правото на учените да избират проблематиката си, бяха определени като интердисциплинарни.

Забавен момент бе неразбирането на понятието, на думата „справедливост”, която се осигурявала с новия проектозакон. Акад. Кендеров посочи, че вероятно тя е преведена буквално на немски, което е и повод за критика на позицията му от немските колеги, докато той имал предвид, че не тази дума може да обясни неговата концепция. Концепция, в която не само служители на научни звена, но и други, могат да носят научни степени и звания. Много представители на българската страна често търсят в неизказаното, същественото, но това съвсем не е предпоставка за равностоен разговор и диалог. Във всеки случай възниква чудесна възможност за появата на дума-синоним на немската справедливост.

В диалог с Кендеров посочих, че интердисциплинарните методи на работа са задължителни и за фундаменталните науки и учени. И че избрания подход на преимущества за практиците е съвършено погрешен. Той не разбра въпроса.

Акад. Кендеров се противопостави и на въпроса ми, съществуват ли в новия, негов проектозакон защита на интелектуалната собственост и предпазване от конфликт на интереси. Кеднеров отговори, очевидно без да е правист, че

интелектуалната собственост се защитава от „Закон за интелектуална собственост”. Вероятно този закон всъщност е „Закон за авторското право и сродните му права” Законът е изключително безпомощен срещу плагиатство. Очевидно ВАК не смее да поеме функциите, които трябва да има, и няма сили и воля, да го направи.

Не бе оценено и това, че покровителственото развитие на някои помощни науки, наречени интердисциплинарни, в зависимост от мястото на директорите им в политическата система, могат да ги превърнат в основни, а основните да бъдат поставени в зависимост от полуприложните, регионални, краеведски, инженерни и др. „науки”.

Ако една наука е наука, тя е фундаментална. Техническото й приложение и обслужване е проблем не на учените.

Посочени бяха много зависимости между стари служби и традиции и проблемите на новото време. Очевидно в противоречие с Лисабонския договор, с Хартата за правата на човека, в противоречие с академичната свобода, участниците в конференцията репликираха изнасящите лекции и искаха да се откажат от твърденията си.

Приятно впечатление направиха българските учени от ИРИОН, които поставиха най-сериозни проблеми за системния подход – Д. Русев, Г. Маринова – за нова политика в науката, А. Кутенков, С. Дечев, С. Иванов и др., които поставиха болезнено оголени проблеми в организацията на БАН и българските университети и ВАК – проблематика между корупционните практики и идеологизирани и тоталитарни практики.

Българската страна охотно се отклони от темата за реформи в образователната стратегия и законодателството и се зае с проблемите на практиката в БАН и българските университети. Акад. Кендеров активно участва в тези обсъждания.

Д-р Андреас фон Белов – директор на бюрото на фондация „К. Аденауер” в София, обобщи, че българската наука и образователните ни система и законодателство са все още под политически влияния от миналото.

Акад. П. Кендеров отговори във връзка с запитвания, дали новият проектозакон за научните степени и звания не е политизиран, и няма ли следи от неговата политическа определеност върху него, че както комунизма, така и християнството са нанесли много щети на човечеството – очевидно е началото на нова тема пред организаторите.

„Кен лии”, кирилица, латиница, английски или изпити по български със или без закон?

По повод интервю във в. Труд от 6 май 2008 г., с. 13: „Подготвя се смяна на кирилица с латиница.” В СУ „Св. Кл. Охридски” има предложение всички лекции да се четат на английски”, на М. Балева с проф. Н. Георгиев.
Имитацията на дейност е една от основните роли на тези, които се опитват да влязат в политическия елит или да направят кариера у нас, по отработени от много десетилетия механизми. Като на събранията на ОФ от преди време – винаги нови проблемни предложения! След приемането на кирилицата в Европейския съюзи на българския, като език на този Съюз, очевидно у нас все още съществуват сили, които търсят обезличаването ни като народ. Езикът е знак за идентичност, за самосъзнание. Притежават го и се гордеят с него всички народи. Инициативите в СУ „Климент Охридски” за четене на лекции на английски език са повече от спорни! Защо просто не се увеличат изискванията за изучаване на чужди езици в българското образование?
Езикът е и начин за изразяване на собствена мисловност. Това не разбират тези, които се надяват с послушността си да се представят за способни ученици – но на кого? Проблемът тук е сериозен, тъй като подобен въпрос позволява отново изкуствено разделение по важни обществени проблеми. Заплахата над българския „език свещен на моите деди” веднага събужда ответни реакции, в които и най-крайните мнения ще бъдат оправдани, само и само да се отговори шумно и с непредвидими последици на агресии срещу националната ни идентичност.
Проблемът с езика е технически проблем – какво ново биха предложили иницииралите тази идея, дори и на английски на студентите си? Не е лошо да запознаят българското общество с новите си идеи, с които не могат да запознаят студентите си, българската общественост и колегите си.
Проблемът със студентите, които могат да бъдат късани, оценявани със слаби оценки, защото не са разбрали добре съкровените мисли на преподавателите си, може да се реши лесно. Обикновено преподавателите не знаят езика колкото студентите и ще се получи така, че неграмотните ще казват на грамотните как се пее „Кен лии” и с удоволствие ще им пишат двойки.
Проблемът обаче има и друго измерение – как преподавателите, толкова много знаещи „английски”, запознават научната ни общественост, а и тази зад граница, със собствените си научни постижения? Вероятно отговорът ще бъде потресаващ и „англоезичната инициатива” е нов опит за забавяне на сериозните критерии за оценка на действителния научен труд на преподавателите.
Що се отнася до езика на българите – работещите в страната ни са длъжни да го знаят като език и ако толкова много съпротива ще среща защитата на българския език със закон, е напълно възможно на изпълнителното ниво на правителството, за кандидатстване за всички длъжности в държавните и частните предприятия да има задължителен изпит по устен и писмен български език!