„Кен лии”, кирилица, латиница, английски или изпити по български със или без закон?

По повод интервю във в. Труд от 6 май 2008 г., с. 13: „Подготвя се смяна на кирилица с латиница.” В СУ „Св. Кл. Охридски” има предложение всички лекции да се четат на английски”, на М. Балева с проф. Н. Георгиев.
Имитацията на дейност е една от основните роли на тези, които се опитват да влязат в политическия елит или да направят кариера у нас, по отработени от много десетилетия механизми. Като на събранията на ОФ от преди време – винаги нови проблемни предложения! След приемането на кирилицата в Европейския съюзи на българския, като език на този Съюз, очевидно у нас все още съществуват сили, които търсят обезличаването ни като народ. Езикът е знак за идентичност, за самосъзнание. Притежават го и се гордеят с него всички народи. Инициативите в СУ „Климент Охридски” за четене на лекции на английски език са повече от спорни! Защо просто не се увеличат изискванията за изучаване на чужди езици в българското образование?
Езикът е и начин за изразяване на собствена мисловност. Това не разбират тези, които се надяват с послушността си да се представят за способни ученици – но на кого? Проблемът тук е сериозен, тъй като подобен въпрос позволява отново изкуствено разделение по важни обществени проблеми. Заплахата над българския „език свещен на моите деди” веднага събужда ответни реакции, в които и най-крайните мнения ще бъдат оправдани, само и само да се отговори шумно и с непредвидими последици на агресии срещу националната ни идентичност.
Проблемът с езика е технически проблем – какво ново биха предложили иницииралите тази идея, дори и на английски на студентите си? Не е лошо да запознаят българското общество с новите си идеи, с които не могат да запознаят студентите си, българската общественост и колегите си.
Проблемът със студентите, които могат да бъдат късани, оценявани със слаби оценки, защото не са разбрали добре съкровените мисли на преподавателите си, може да се реши лесно. Обикновено преподавателите не знаят езика колкото студентите и ще се получи така, че неграмотните ще казват на грамотните как се пее „Кен лии” и с удоволствие ще им пишат двойки.
Проблемът обаче има и друго измерение – как преподавателите, толкова много знаещи „английски”, запознават научната ни общественост, а и тази зад граница, със собствените си научни постижения? Вероятно отговорът ще бъде потресаващ и „англоезичната инициатива” е нов опит за забавяне на сериозните критерии за оценка на действителния научен труд на преподавателите.
Що се отнася до езика на българите – работещите в страната ни са длъжни да го знаят като език и ако толкова много съпротива ще среща защитата на българския език със закон, е напълно възможно на изпълнителното ниво на правителството, за кандидатстване за всички длъжности в държавните и частните предприятия да има задължителен изпит по устен и писмен български език!

Знаковостта на оставката в края на мандата?

Натрупаха се твърде много въпросителни за характера на обществото ни след поредния полицейски скандал в правителството. Сред тях са „конфликтът на интереси”, личните зависимости, задължителната дисциплина от йерархичен тип, финансовите донори на властта, нерегламентираните контакти, търсенето на социална справедливост чрез нарушаване на правата на „другия”. Поставя се и въпросът за сходни проблеми в правосъдната система. Най-сериозният проблем обаче бе търсенето на отговорност от тези които са нарушили професионалното мълчание, тъй като са виждали корумпирана система във вреда на държавата.
Тези групи от проблеми намират обяснение в „кадрови грешки”, едновременно на представящата се за партия с най-широк социален и научно-кадрови потенциал, че нямало откъде да намерят необходими хора.
Очевидно ръководството на партията е загубило социалните си опори като представител на социалистите и гражданско общество и се е превърнала в политическа каста с ограничен ресурс и склонност към класова съпричастност с политически елити на други партии. Това е всъщност пародия на принципите на класовия подход, от които тя се отказа, и както и от хората, които трябва да представлява като социалистическа партия. Смисълът на демократизма не е в политически елит с ограничени възможности. И за да не се спазва този принцип означава, че елитът е болен от традиционната ненавист на „априлското поколение” към „селяците”, към „домораслите теоретици”, които не учили в Москва и други идеологически центрове.
Затова въпросът „Да уволниш министър?” и се превърна в централен за постоянно дискредитиращото се наше общество. Въпросът е повече от сериозен и правителствения кръг съзнава, че е в конфликт с обикновените хора. А това е вече класово противопоставяне, в което социалистите не са от политическия елит на партията, а от низините й.

Науката – „Кварталът на богатите”?


Четох статия на Младена Германова по повод проектозакон на акад. Кендеров във в. „Телеграф” от 25 март 2008 г., с. 1-2. В нея се предполага, като последица от новия проектозакон за научните степени и научните звания, че бизнесмени да могат да стават професори, очевидно за научни постижения, без да заемат места в областта на науката и образованието. В перспективата на това мислене, в други публикации се посочва, че това бил пътят за спонсориране на науката и като ориентация на правителството. Не се споменава обаче нищо за съдбата на вероятните конкурси, които ще обявяват научни институти и университети и как в тях няма да влизат по законен път богатите спонсори на „науката” – бизнесмените-професори. Още повече, че новият закон се прави с ясната цел да облекчи професурите в науката и образованието ни и да преодолее несъвършенства на досега действащата система. Очевидно самите прилагащи Закона институции на ВАК са състарили законно и целенасочено научния ни потенциал, като си признават и преднамереност.
Законопроектът се предлага и поради това, че немалко университети искали закриване на висшата атестационна комисия поради това, че контролира развитието на науката, образованието и научния ни потенциал. А това означава, че контролира и възможностите за конкуренция в науката и приложението на резултатите й в стопанството, културата и образованието на страната ни. Сама по себе си такава дейност е намеса в основните принципи за свобода на човека, на личността като индивидуалност, намеса в правото му на конкурентност и естествено в правото му на получавани резултати. Това на практика е намеса и в получаваните от страната ни резултати в тези области, прикривани от самоуверени сравнения с „други страни”, и подтискани с огромна държавна и очевидно ненужна система за атестация, допускаща право на учени с идеи в границата на пенсионната възраст и искаща тъкмо поради това право на още съществуване.
Трудно е да се повярва, че у нас има толкова много бизнесмени-изследователи, които биха променили съотношението учени-неучени на 1000 човека така, че да надминем ЕС, САЩ и Япония. Очевидно обаче във ВАК имат аргументирана информация за това. Очевидно е, че в престижната ни институция са решили как да накарат науката да носи пари, без да се плаща на бедни учени.
Тревожи обаче проблемът за критериите на ВАК, по които неспечелилите конкурси бизнесмени ще стават професори! Очевидно институцията, която години наред не преследва плагиати, в която се преиначават мнения на специалисти, за да се получат документи с невярно съдържание, в която не признават конфликти на интереси, която защитава социалистическия закон от тоталитарно време за научни степени и звания, институцията, която по закон следи за морала на учените, като не спазва собствените си правилници, инструкции или указания, най-после е решила да разкрие тайните си! Интересно е, как членове на комисиите на тази институция, които от десетилетия сменят местата си от една в друга, демонстрирайки изборност и демократичност, и които от десетилетия не отговарят на научна критика, включително и на критика за плагиатство, при благосклонното отношение на институцията им от ВАК, ще оценяват бизнесменските професури? Е, поне от бизнесмените няма да има какво да преписват, но какъв потенциал от научни привърженици и средства ще получат!
Интересно е също как ВАК ще продължи да контролира с горните механизми обаче непослушните богаташи-учени? Те не са като бедния научен потенциал на страната ни? Вероятно това ще стане известно след като се изясни критерият, по който от съществувалите тридесет екипа, които били разработвали нови Закони за научните степени и звания, се избере най-убедителният в нашите пазарни времена.
Интересно е и това, какво пречи на сегашните новобогаташи или законно забогатели бизнесмени да защитават дисертации като доктори по някаква специалност или като доктори на науките? Законът – не! Тогава очевидно съществуват други намерения, свързани с незадължително обвързаната на първо време с място професура. Както преди време кандидатите на науките бяха преименувани в доктори, поради непосилност на много от претендентите за професури да постигнат сериозни научни резултати и с оглед на престижността на титлата „доктор” в бъдещия им политически живот.
Във всеки случай не е лошо тези, които до 2008 г. работят по Закона за научните степени и звания, създаващ строители на социалистическото общество с морални качества изисквани от онова време спрямо сега живеещите да кажат защо няма промени в закона, въпреки преработките му от 1995 и 2000 г. и как са го прилагали във ВАК. Важно е да се знае от съгражданите ни също, поставяли ли са от ВАК въпроса за отстраняване точно на тоталитарните страни на закона за социалистически морал и научен минимум! Интересно е да се знае също, използвани ли са „вратичките в закона” например синоними, преднамерено. Синоними като „възражение” и „потвърждаване на решение”, които различните институции на ВАК прилагат според субективни виждания, независимо от научните резултати. Естествено, от отговорите трябва да се търси и бъдещето на институцията, която прави доста, за да има и „квартал на бедните”, а и по-трагични „квартали”!
Новият Закон представлява, с оглед на материала на Младена Германова по законопроекта на акад. Петър Кендеров, узаконяване на процесите, които стават у нас след пренасочването на политическия елит от науката и образованието доскоро, към частния бизнес? Завръщането на политическо-стопанския „елит” към науката показва реставриране на губени позиции. Вероятно материалът в „Телеграф” от 25 март 2008 г. е оценен като предварително издаване на намерения, защото последваха коригирани изявления, в които не се говори за бизнесмени, а за това, колко много е застаряла професорската ни общественост. Естествено, критика на предварителните „бизнес-професорски” намерения не бе допусната в пресата. Механизмът на право на други мнения е овладян! Законът се движи безпрепятствено към квартала на богатите!
Показателно е, че от Висшата атестационна комисия не опровергаха „бизнес-професурите” като цел на Закона за научни степени и научни звания в новия му вариант.