Произходът на Олимпийските игри

Съвременните олимпийски игри са възстановяване на древната общогръцка практика на замяна на войните с мирен период на състезания. Общоприето е да се счита, не и без влиянието на съвременната възстановена традиция след П. де Кубертен, че годината на първата олимпиада е 776 г. пр.н.е. Годината е резултат от историческо изследване, от възстановяване по запазени списъци на победители в състезания, на длъжностни лица, жреци, и на по-късни систематизирани разкази на гръцки и римски автори. Тя обаче не е вярна. Олимпийските игри водят началото си от по-ранната бронзова епоха на гръцката държавност. Съвременни автори, като се позовават и на антични, на Аристодам и Полибий, пишат за съществуване на Олимпийски игри 108 г. по-рано и че Олимпиадата от 776 г. пр.н.е. била не първата а 27-та! Тогава първата Олимпиада трябва да е била проведена през 884 г. пр.н.е.

Това обаче е възстановена Олимпиада, тъй като според древните, запазени предания, базилевсите на Елида – Ификрит, на ахейската Пиза в Елида или в най-близко съседство с нея – Клеостен и на Ликург от Спарта сключили договор за възстановяване на по-ранните мирни състезания, очевидно от времето, в което през Х-ІХ в.пр.н.е. дорийците започнали война за господство над Пелопонес с ахейците. Във война били и ахейците и елидските жители – елеи. Спартанците водели напрегнати войни с дорийците от могъщия Аргос и с дорийците от Месения. Ахейците вече не били основните им врагове и господари, на които те плащали дарове. За да усили позициите си срещу дорийските месени и Аргос, Спарта се нуждаела от мир и неутралитет спрямо останалите общности в Пелопонес. Затова спартанците сключили съюз със силният ахейски град Амикла и с ахейците, които не представлявали вече военна сила. Амикла станала част от спартанската държава и един от двамата спартански базилевси бил винаги от ахейски произход. Останалите ахейци, които включили в държавата си спартанците били наречени „периеки, т.е. живеещи наоколо” – те били свободни хора, но нямали право да гласуват и да участват в политическия живот на Спарта.

Ръководени от прочутия си законодател Ликург, спартанците предложили нов мир по подобие на старите и прибягнали до въвличане на ахейската традиция в политиката си. Базилевсът Ифит убедил гражданите на Елида да почитат с жертвоприношения и дорийския херой – Херакъл /Херкулес/.

„Старият мир” възхождал към времето, когато светилището на Зевс в Елида, в гр. Олимпия било общогръцки център към ХІV-ХІ в. пр.н.е. преди завоеванията на дорийците. Елида, в която елейците и ахейците живеели заедно или в съседство, била пример за мирни отношения. Към този мир, свещен и със спортни състезания в чест вече не само на общогръцкия бог Зевс, на богиня Хера, но и на Херкулес и Пелопс, били приобщени и дорийците.

През VІ—V в.пр.н.е. обаче Елида унищожила Пиза и овладяла управлението на Олимпийските игри. Премахването на съвместната практика на организация на олимпийските игри между ахейци и елеи довела до съперничество между гражданите на Елида и Олимпия и спартанците, които започнали да диктуват политическата си воля от светилището на Зевс.

Олимпийските игри се провеждали през четири години в околностите на Олимпия. Ритуалите се осъществявали в светилището Алтий – свещената гора и храмов център –. и в долината на р. Алфей. Първите два били стадион /гр. „надбягване”/ и хиподром /гр. „път за коне”/. Постепенно тук, един след друг, били построени още три стадиона.

Игрите се развиват постепенно – през ахейската бронзова епоха те са били вероятно само състезания с колесници. През 776 г.пр.н.е. на състезанията били възстановени вероятно старите дисциплини: бягане, състезания с колесници или на състезателни коне. Запазено е името само на един победител от тази година – Кореб, в дисциплината бягане.

През 724 г. и 720 г.пр.н.е. били въведени дисциплините бягане на дистанция в два и повече стадии, т.е. на около 800 м. и вероятно на 1600 м. Около 708 г. били въведени дисциплините петобой /пентатлон/ и борба /панкратион/. През 680 г.пр.н.е. като олимпийска дисциплина се появил предшественикът на съвременния бокс. По-късно се появяват хвърляне на диск, скокове на дължина, хвърляне на копие и др.

Олимпийските игри, заедно с Елевзинските мистерии, били почитани като проявления на божествена воля. Те били не само спортно-ритуални състезания за почитане на стари и нови култове и божествени персонажи, но и място на културни изяви. Тук, по време на игрите, четяли публично произведенията си историци и философи като Херодот, Платон, Демостен. Тук държал сказки инакомислещият Сократ. Олимпийските игри били възпявани от Пиндар, описвани от Солон, Павзаний, Полибий, Лукиан и др.

Гръцкият свят бил разделен на множество центрове в Елада, в Италия, по Черноморието, в Мала Азия, по бреговете на Сицилия, днешното френско крайбрежие и др. Древните гърци по примера на Олимпийските игри в развитие на старинните си спортно-религиозни и ритуални традиции и преследвайки политически интереси създали множество техни подобия в Атина, Пирей, Халкедон, Агригент, Сиракуза…

В Олимпийските игри първоначално участвали най-добре подготвените свободни граждани от Пелопонес. Традиционното съперничество било между месенските и спартанските спортисти. По-късно игрите станали всегръцки.

В игрите участвали само пълноправни свободни граждани на елинските градове-държави, но само мъже, тъй като били ритуално прекратяване на военни действия и демонстрация на военни умения като спорт.

Въпреки това в Спарта и някои гръцки полиси били учредявани надбягвания за жени и момичета, но те нямали общогръцки характер.

Олимпийските игри, в проследимия исторически период по писмени сведения, просъществували между 884/776 г.пр.н.е. и 394 г. от н. е., а ги е имало и преди това.

Игрите били забранени от римския император Теодосий І и били обявени за несъвместими с новата официална религия в Империята – християнството.

Напоследък се вижда отрицателно отношение на редица мюсюлмански по официална религия общества и страни, към участието в Олимпийските игри на жени. Очевидна архаична практика.

Война, която ООН не може да осъди по време на Олимпийски игри?

По време на олимпийски игри не се воюва по старогръцка традиция, приета и от съвременните общества. Но вече втори ден войната е факт на противоположния бряг на Черно море, в размирния Кавказки регион.
Кавказ е стратегически важен район, в който са се срещали интересите на великите империи Турция и Иран, Русия и Турция, Съветския съюз, Великобритания, Германия и Съединените щати. През 1918 г., след установяването на революционна власт от меншевиките, Грузия е окупирана от немски, турски и английски войски. През 1921 г. Грузия, заедно с Червената армия, прогонва окупаторите и става част от Закавказката социалистическа федеративна съветска република заедно с Азербайджан и Армения. Федерализмът е разрушен като държавно-строителен принцип в СССР и през 1936 г. новото държавно устройство на СССР е:

1. Съюзни републики

2. Автономни републики

3. Автономни области

4. Автономни окръзиЗакавказката съветска република е разделена на три съветски социалистически републики Грузия, Азербайджан и Армения.Кавказко-иберийските езици са около 40. Делят се на следните групи: картвелски, абхазо-адигейски; нахско-дагестански. Езиците се говорят от население и народности, разположени между Черно и Каспийско море, картвелските и абхазо-адигейските са източни, а нахско-дагестанските западни кавказко-иберийски езици.Азербайджанският език е от тюркската езикова група.Поради динамиката на политическите и етнически процеси е трудно проверима точна статистика на населението на републиките и отделните автономни републики, области и окръзи.В Съветската социалистическа република Грузия са включени две автономни съветски социалистически републики – Аджарска и Абхазка, и Южно-осетинската автономна област. Новата държава има 69 700 кв.км. площ и население от около 5 500 000 жители от различни националности – грузинци, около 3 500 000 човека, осетини, абхази, арменци, азербайджанци, руснаци и др. Самоназванието на грузинците е картвели. Грузинският език е от картвелската група на кавказко-иберийските езици. Писмен език от 5 в. от н.е. Древна народност, чието минало се свързва с Колхидското царство през V в. пр. н. е. и с Иберийското царство през ІV-ІІІ в. пр.н.е. Столица – Тбилиси.Аджарите /аджарели/ са определяни като грузиноезични мюсюлмани. Тук е спазен верски принцип при етнообразуването, широко използван в турската държавност по време на имперския й период. Турция овладява страната през ХVІІ в. След руско-турската война от 1878 г. е присъединена към Русия. Аджария има 3000 кв. км. площ и над 400 000 души население – грузинци от двете вероизповедания – мюсюлманско и християнско, руснаци, арменци и др. Столичен град – Батуми.Абхазците имат собствен език от абхазко-адигейската група на кавказко-иберийските езици. Републиката има 8 600 кв. км. площ и около 550 000 жители – абхази, грузинци, руснаци, арменци. Столица – Сухуми.Осетинците принадлежат към друга езикова група – иранската група на индоевропейските езици и представляват самостоятелна нация със самостоятелен език. Най-вероятно са наследници на южните скити. Скитите са древни ираноезични народи, обитавали земите от южноруските степи до Кавказ и Централна Азия. Създават няколко силни царства, владеят за известно време части от Древна Мидия на Иранското плато и части от Мала Азия. Били са постоянни съседи на древните траки. Нанасят сериозни поражения на Персия в Азия и Европа през VІ в. пр. н.е. и спират персийското нашествие на север от р. Дунав през 513 г. пр.н.е.Северно-осетинската автономна съветска социалистическа република е част от състава на СССР и по-късно е автономна република в Руската федерация. Има територия от 8 000 кв. км. и население над 650 000 жители, осетини, руснаци, ингушети, арменци и др.Южно-осетинската автономна област има площ от 3 900 кв. км. и население над 100 000 жители осетини, грузинци и руснаци. Столица Цхинвали. Създадена е на 20 ІV 1921 г. в рамките на Грузинската съветска република.След разпускането на Закавказката социалистическа федеративна съветска република през 1936 г. на осетините не се разрешава да създадат обединена държава. Населението на СССР е подложено на репресии, включително и депортиране. Обстоятелството, че Й. В. Сталин е грузинец и че репресиите са по негова инициатива и план, също има определена роля при решаването на етническите противоречия в СССР и в Кавказ.След разпадането на СССР процесът на самоопределение на редица народи се разви в достатъчна степен, за да възникнат и най-сериозни военни конфликти. В района на Кавказ те са продиктувани и от стратегически интереси.САЩ има определени стратегически интереси в Кавказ и Грузия. Към района проявяват интерес и държавите с ислямска религиозно-политическа държавност.Русия има най-сериозни интереси в Кавказ и конкретно за запа
зване на федеративния характер на държавно-политическото си устройство.
Превземането на част от столицата на Южна Осетия от грузински войски и навлизането на руски войски в отделилата се през последните години от Грузия политически автономна област Южна Осетия, показва дълбочината на конфликта.Остават неясни причините, довели до военна агресия на грузинските войски в автономната област и в столицата на Южна Осетия. Очевидно е обаче, че е избрано олимпийско време, за да бъдат блокирани създадените за преодоляване на конфликти и войни международни институции, между тях и ООН. Подобна инициатива показва и предварителна дипломатическа съгласуваност и обещаващ неутралитет към предизвикалите мащабния военен конфликт.Очевидно е, че е необходимо и зачитане на федеративните принципи, възприети от кавказките държави и преодоляването на национализмите, двустранни и многостранни.Грузинският президент заявява, че Русия е обявила война на Грузия /ВВТ, днес 09.08.2008/, но е необходима по-конкретна информация освен интерпретираната или преразказаната в бегъл обзор. Известно е, че обявяването на война е официално действие. Тук такова няма и от двете страни. Става дума за военни сблъсъци, които изглеждат мащабни на фона на идея за мобилизация. Руския военен потенциал обаче е значителен и без мобилизация.Българското външно министерство е изразило безпокойство от жертвите сред мирното население, като очевидно предпазливо не посочва агресор. Проблемът е в това, че е обстрелван целенасочено столичен град на автономна област. Интересно е, че сега в момент на военен конфликт никой не пита гражданите на Южна Осетия какво им е, какво искат и дали не участват в защитата на автономията си. Тук ще припомня, че думата автономия е от гръцки произход и означава независимост.При обявена независимост на автономна област действията на държавата, на чиято територия се развива политическият процес, има не само военнополитически средства за решаването му.Военният конфликт е действителен. Време е обаче да се питат и гражданите на воюващите страни. Нали и в кавказкият регион се стремят към гражданско общество.Интересно е, дали медиите, включително и у нас, в България, ще правят подобни проучвания, или ще чакат края на олимпийското бездействие на ООН? Впрочем, войниците, свикани под знамената на враждуващите също имат роднини и близки, които не са в армията, а са мирно население! Част от него ще бъде мобилизирано и гражданското общество ще бъде подчинено на законите на войната.
А конфликтът на Грузинското правителство не само с осетинците, но и с абхазите и напреженията с аджарите, руснаците и др., очевидно показва проблем, чието решаване изключва войната като средство. Регион, в който се говорят над 40 езика от една езикова група, не може да се третира като осетинско-грузински или руско-грузински.