Студентските стачки

октомври 22nd, 2010

Управлението на образованието на държавно ниво влезе в конфликт на интереси с правото на студентите да избират специалности и университети. Намеренията за ограничаването на ролята на държавата в следтоталитарния период са сведени до нула. Наблюдава се реставрация на практики от тоталитарното минало, които са налични и в нетоталитарния свят на частното обучение по света и у нас.
Намерението отново на държавата да спазва европейски критерии и да осигури за 40% от младите хора бакалавърско образование  остава неясна на фона на желаните от образователното министерство  съкращения на досегашните 37 държавни университета на 12-13. Образованието в частните университети е по-скъпо и едва ли би позволило достигане на 40 процента бакалаври след ясното съзнание и в министерството, че сме най-бедната страна на Европейския съюз. А образованието не е предназначено само за богати хора,поне в истинско гражданско общество.
Опитите да се преодолява университетската автономия чрез сливане на университети, чрез техни общи спомагателни системи – „паркове”, чрез съкращаване на специалности, общи за близки университети, и чрез съкращаване на ненужни специалности са в противоречие с университетските принципи. Сред тях някои са:
1. Университетите не могат да се състоят само от един или два факултета и от ограничен брой специалности.
2. Висшето образование е наука и не може да се поставя под монопол на един, или ограничен брой центрове.
3. Правото на избор на специалност отговаря на интересите на личността и е представителна картина на нуждите на пазара на образованието и науката.
4.  Право на университетите е да се съобразяват с националните и местни потребности на пазара.
5. При пазарни принципи регулиращата роля на държавата не може да забранява на университетите политика на финансова инициатива и самостоятелност.
6. Да се стимулират послушните пред министерството университети финансово означава искане на техен отказ от независимост, т.е. на автономия.
7. Образованието трябва да бъде на научно ниво, за да не се оценява неговата конкурентноспособност само по престижност на името на университета, или по оценката от дипломата.
8. Отсъствието на учители с висше  хуманитарно образование се усеща в редица райони на страната  ни, където се появяват частни или обществени недържавни, включително и религиозни обучения.
9. Проблемът с адекватното на времето ни образование не е само технологичен, но и хуманитерен.
10. Подготвяните от университетите специалисти не трябва да са само учители, подготвени от „по-големи учители” с ограничен брой научни публикации или от емпирици без научно мнение, а от учени.
11. Университетите трябва да са центрове на наука, на научни дискусии, на идеи, които не са вечно удобни на „времето” и управляващите, за да са привлекателно място и за студентите и за да отговарят на нуждите на страната ни.
12. Отношението към науката и авторското право е основан критерий, по който университетите трябва  се различават от имитаторите на дейността им по специалности, за да могат техните възпитаници да осъществят избора си, поради който са станали студенти.
13. Не всичко от постиженията на народа ни и през периода от 1944 до 1989 г. е продукт само на комунистическото политическо управление, за да бъде отричано като невъзможно в гражданското ни общество, което вече не било социалистически организирано за да има в него личността право на избор.
Това са част от правата на личността за обучение на научно ниво, поради които стачкуват студентите не само в Европа. Научно издържаното образование е единствена защита на личността на пазара на труда и в условията на конкуренция.

България през 2009 г. – страх от конфликт на интереси!

януари 25th, 2009

Властта в Р. България търсела спасение от закона за конфликт на интереси, пише вчерашният в. „Сега” от 24-25 януари 2009 г. /”Властта търси спасение от закон за конфликт на интереси/”, с. 1-2! За промяна на закона, който пречи на стопанско-роднински и политически интереси, се обявяват представители на управляващи партии – борци за социални и човешки правдини и свободи!

Чиновниците по места не били запознати с попълване на декларации за конфликт на интереси вече три месеца от приемането на Закона. Сложните декларации включвали шест точки, свързани с участие във фирми, бордове на предприятия, кооперации, фондации и клубове и консултантски договори, а също и задължения, които биха могли да доведат до облагодетелстване или до издаване на конкуренти. Очевидно е, че тези шест точки могат да отровят живота на обвързаните в стройни роднински и партийни кланове, досега считани за законни и дори задължителни „икономики”. Без тях недосегаемите не биха имали стопанското си благополучие докато осъждат народа, който ги е избрал на мизерия.

Такава паника и антиевропейска съпротива се съзадав от най-демократичните ни управляващи, борци за социална справедливост, преди да бъдат въведени далеч по-строги изисквания към Закона за конфликт на интереси и да бъдат разширени сферите му на дейност не само в областта на икономиката и управлението на страната! Например, ако бъде въведено изискване да се наказва злоупотребата с господстващо положение или съставянето на документи с невярно съдържание поради конфликт на интереси, или например да се търси връзка между конфликта на интереси или ненаказуемото плагиатство в образованието и науката, което отдавна руши интереси на страната ни.

При такива елементарни борби за защита на лични интереси представителите на официалната власт се чудят на популярността на политическите си опоненти по много въпроси! Неграмотността няма алтернатива.

Конфликтът на интереси в българската действителност между науката, образованието и тяхната приложимост

май 26th, 2008


Конфликтът на интереси се коментира като досега непозната материя у нас. Има го в стопанската сфера, възможен е и в сродни области, в инвестиции и финансово дело, в съвместяването на държавни и частни интереси, но изцяло отсъства в тези на науката и образованието. Все едно, че те са идеални системи – въпреки всички сложности, свързани и със съкращаване на хора или борба за места от детските градини до научните институции.

Интересно е, че конфликтът на интереси, пряко свързан с характеристиките на преходните периоди, свързван и с представите за конкурентност на идеи и хора, се пренебрегваше и продължава да се пренебрегва като обществен проблем с универсална значимост, очевидно за да се постави в по-изгодна позиция една от участващите в него страни. Само по себе си явлението е корупционно и отразява характера на прехода и отсъствие на готовност за участие в развита хармонично обществена система като тези към които се стремим само не с цената на техните изисквания за критерии и тяхното спазване.

Отсъствието на проблема за конфликта на интереси се отразява цялостно върху развитието на науката и образованието ни, а от там върху знанията и уменията на обучаваните и изследователите, и на приложимостта на знанията им в стопанството, пазара и различните други обществени сфери. Това отсъствие определя и възможностите за отсъствие на стремеж за създаване на еднакви условия за участие в конкуренция, защита на човешки права, за равностойност. Причина която определя и настъплението срещу остатъците от обществени норми, които поне като идейност отстояваха равни права и задължения.

Законът за научните степени и научните звания и в новата си проекто-форма не предвижда защита на човешки права в науката и образованието, конкурентност на идеи и наказуемост и дори на ненаказуемост – проблемът за конфликта на интереси просто не съществува! Не се отчитат необходимост от спазване на законова форма при изготвянето на документи, необходимост от спазване на собствените указания и решения на ПВАК, не се отчитат конфликти на интереси, не се споменава нищо за плагиатство, и за плагиатство между кандидатстващи за научни степени и звания и членове на институции във ВАК или в новите им административни и временни варианти, злоупотреба със служебно положение, съставяне на документи с невярно съдържание, измисляне на несъществуващи мнения, които се приписват на рецензентите, и отговорност за тази злоупотреба от членове на НК! Временният характер на новите комисии и агенции, изключва и възможността от търсене по съдебен ред на отговорност при нарушения свързани с конфликт на интереси и свързани с тях действия.

След появата на Закон за конфликта на интереси, надявам се, и новият Проектозакон за научните степени и звания, ще бъде съобразен с него! Или вече е късно?