Войната в Либия и реваншът на старите колониални сили

август 25th, 2011

1.       Британските сили открито обявиха преки участия в сухопътни действия – снабдяване с оръжие,  военни планове, пари, координация с бунтовниците, без скрупули се говори и за сриване на цели квартали от градове и се раздават парични награди, обещават се европейски средства за заплати на държавни чиновници в Либия.

2.       Във войната срещу безспорно навляклото си гнева на религиозни екстремисти правителство  участват и те и други „демократични сили“.

3.       Не случайно демократични промени се очаквали след десетилетия, както не е случайно и това, че между „демократите“ се наредиха и съдили българските и ливански медици и мед.-сестри.

4.       Тогава войната очевидно е за дестабилизация – необходимо е послушно правителство от бивши тоталитаристи, което да следва „демократични съвети“, докато се научи да е демократично за десетилетия!

5.       Дестабилизацията е очевидно от полза на тези, които водят борба за петролните и водни залежи на Либия, за контрол над Северна Африка, над Средиземно море, и е пазар за оръжие и технологии.

6.       В най-необходим порядък – либийският нефт е необходим за преодоляване на кризата на световното капиталистическо стопанство. Първите признаци са в постепенното завръщане на доверието към паричните знаци различни от златото на световните пазари – иначе казано, в поевтиняването за златото точно сега, по време на заливането на света с вести за уж извършени вече промени в Либия.

7.       Преди време имаше подобна криза и около Панамския канал. Тогава за престъпник бе обявен президентът на Р. Панама, а Москва на Горбачов  със СССР мълча, както  и сега.

8.       Комунистически Китай се превърна в най-голям кредитор на САЩ, и това може би обяснява поне частично по-активната роля на Западна Европа на Обединеното кралство и на Франция. Първи поради парична недостатъчност се отказаха американците от САЩ и българите, норвежците са резервирани, а Италия има и парични и други проблеми.

9.       Турция затъна в пореден кюрдски конфликт. Нашата съседка очевидно прилича на ОК и Франция – всъщност това е устойчива геополитика. Поради този конфликт ще губи ореола си на мюсюлмански защитник и не може да бъде такъв фактор, какъвто би искала да бъде в спора за Либия.

10.   Очакват се сблъсъци между сегашните съюзници след вероятна победа. За това ще се погрижат и тези, които сега им помагат.

11.   Русия оценява равновесие на силите в Либия и предупреждава, че ще има отношения само с безспорно правителство. Русия си позволява да бъде губеща на първо време. Това показва потенциал.

12.   Русия обаче не взема отношение по проблема с т.нар. страни с некапиталистически път на развитие,  но отчита и политическата структура на страната, която е и племенно-автономна.

13.   САЩ дават съвети за промяна, но нямат големи  възможности да участват пряко, а и са в неуправляем процес на нарастване на дълговете и загуби. Това показва преразпределение на силите в света на капитала. ОК се стреми към великобритански реванш като световна сила, следвана от вечния си френски съперник.Германия трупа икономически активи и постоянно усилва тежестта си в световната политика и вероятно ще активира Руския фактор като противовес на напористите си западни съперници в рамките на ЕС.

14.   Предстои битка, в която ще се решава въпроса за поредната капиталистическа световна криза. Студената война наруши  икономическото и политическо статукво след  времето на Втората световната война.

15.   За първи път обаче не военно, а икономически и финансово, съюзник на първите капиталистически сили е комунистическа свръхсила.

16.   В решаването на либийския и други въпроси свързани с човешки права арена на борби станаха само републикански режими в арабския свят, и срещу тях участват активно арабски монархии редом с европейски най-демократични републики. Очевидно е, че са намерили общи интереси и са загърбили различия в ценностните си системи. Съюзът им прилича на съюза на ислямските фундаменталисти с интернетните демократи срещу тоталитарните републики.

17.   Дали ще има и подобни действия срещу тоталитарни монархии? Едва ли, докато те са послушни и не сърдят западните демокрации със собствена политика за управлениеи на природните си богатства и пазари.

18.   За първи път икономически свръхсили редом със старите  са Индия, Китай, и набиращата скорост Русия в които идеите за социална справедливост не са чужди.

19.   Накъде върви светът? Преди време съветският икономист Бухарин предложи в СССР богатите да плащат по-големи данъци и изпадна в немилост в униравниловъчната стихия. След 80 години подобно предложение правят френските богаташи, но с уговорка да не е много, че да не се изнесат зад граница! Очевидно това е логиката, но тук обвързана и от очакване на предстоящо управление на чудовищно големите либийски богатства!

20.   Левите и псевдо леви идеи  си приличат толкова, колкото и представите за граждански общества и универсална свобода на изток и на запад, на север и на юг.

21.   За българите това може да бъде напълно разбираемо  по примера с Югославия – беше съборена страната, която уж била много виновна за потискане на други народи. Между тях най-онеправданият са българите – които за разлика от босненците-албанци са подложени на асимилация. Войната обаче  унищожи югославската империя, но не даде никакви гаранции  и права на българите. Дори и на българите мюсюлмани!

22.   В света се очертаха сили, които са против решаването на международни въпроси с военни средства и сред тях са новите икономически, финансови и военни  свръхсили – Индия, Китай, Южна Африка, Бразилия, Русия.

23.   България  пак е от страната на временно печелившите, този път с отслабвани за послушност военни сили и икономически сили. Но по-неприятно е, че е между ястреби които не само че често се карат и си скубят перата, но и  се бият помежду си не на шега.

Свят и война

март 31st, 2011

Несъмнено е, че войната е избраната форма за промяна в Либия. Защото там строят е „социалистическо”-ислямски.
Революциите в света са несъмнени. Водят се под знамето на човешките права. Капитализмът използва този фактор в борбата с режимите с некапиталистическа ориентация, в които лидерите им се представят като защитници на колективите. Това сега всъщност правят и лидери на  „класически демокрации” от най-западен тип. Това разбира се, ще има сериозни последствия и във Франция, и в Италия, а вероятно в Обединеното кралство. Германците се оказаха по-далновидни, а и са подложени на политически промени като бъдещите в други страни на Западна и Южна Европа.
Преди време Светът на необвързаните, известен и като Страни с некапиталистическа ориентация имаше значително място в световната политика. Напоследък я няма.
Слабостта на светските режими от Света на необвързаните е в получените извънредни пълномощия в борба с религиозно-политически или националистично-политически про- и антиколониални сили. В многонародностни или многоплеменни държави корективните права бяха налагани и се налагат над индивидуалните. В републики-федерации като Югославия или Джамахирията това доведе до наподностни и племенни противоречия. В света, обхванат от кризисни явления конкуренцията е страховита и първи загубиха битката социалистическите страни1 тъкмо защото гражданские им общества бяха различни от партократичните.
Сега наред са режимите от „Арабския свят”. В обстановка на криза рухват привидни стари съюзи. Противоречието на силите е парадоксално – единомишленици се оказаха религиозно-терористични организации на които пречеха светските режими, и демократичните управляващи от ЕС и НАТО, и дори арабски монархични режими.
Очевидно е ново преразпределение на света и на енергийните запаси на страните в сложни положения.
Революционери се оказват не само младите хора, но и стари чиновници на диктаторите. Събитията са както в бившите социалистически страни. Преходните периоди към демократичност са под олигархични контроли с кадри на бившите управляващи. Д. Дебелянов бе писал преди време, че хатовете се ритат а ний, магаретата мрем. Процесът е много добре известев в историята, но политиците се правят на „неофити”, яростни нонопокръстени.
Намесата на чужди военни сили във вътрешните работи на друга държава съществуват от много време. ПроблемЪт е, че те използват мирното население като мишена, страданията на която ще увеличат негодуванието от собственото му правителство. Изкуствено създадените по инициатива на великите сили „империи” и „държавици” сега се унищожават от самите тях, око проявават неподчинение. Ресурсите на капитала и комунизма, възможни за ограбване, сега са изчерпани, но пък Третият свят е толкова богат, че е необходимо да се закрият и неприлични тайни от времето преди и след Студената война, които биха огорчили гражданките общества на политическите освободители
Никак не е случайно, че страни като Норвегия преосмислиха позициите си, а Китай,Индия, Бразилия и Русия се чудят какво да правят с гражданские си общества, които си задават неудобни за политическиште класи въпроси. Последиците от тези революции ще иват отражение както в страните на необвързаните с военни „уроци” за диктаторите, така и в обвързаните. Преди време един от най-демократичните президанти на САЩ бе казал, че демокрациите по света са хубаво нещо далеч от границите на Америка и опасни  близост до Северната й част. В глобализираното ни общество май са се променили само мащабите, но те подготвят и нови социални промени. И за „развитите” демокрации и за преходните общеиства и за феодално-капиталистическите монархии. Промени ще има в две посоки – като революции и реставрации, повече или по-малко временни и като решителни нови явления в разбиранията за социализъм и капитализъм „с човешки лица”.
Неприятно е, че управляващите у нас са се готвили за този празник на войната и преди и сега – социалистически доминирания предходен режим закупи овехтяла фрегата, която сегашните управляващи изпращат срещу бреговете на Северна Африка. Последици от глобалните процеси предстоят и в България, която дори не може да каже, че „корабчето ни е неремонтирано”, което е и истината.
Всъщност и ООН не изработи средства за контрол над диктаторски режими, защото част от тях му бяха временно полезни, а други все още, въпреки че са поразтревожени от „Зората” – название което звучи  и като закана за бъдещ „Зенит на гнева”! Така или иначе идеята за Средиземноморски съюз противоречи на идеята за Африкански съюз, който опира до Средиземно море. Гук е и причината за войната на нейните инициатори. Останалото е повод, използан и досега като мнение на гражданското общество.

Одисей значи „гневен” на боговете, „ търпящ гняв” от боговете

март 22nd, 2011

Зората на Одисей1. Кой какво разбира под идеология според гражданските информационни агенции:
„Доон одисао” означава „Зарята на гнева” на англо-старогръцки. Преди време Одисей поред Омир предизвиквал гнева и ненавистта на боговете поради ума и хитростта си.  Затова го гонили могъщият морски бог Посейдон, ослепен циклоп и други, но го защитавала богинята Атина. А това на свой ред означава, че в съвременния военен план  „Odyssey dawn” е вложена преднамереност, която толкова изненадва политици и граждани, и поражда обяснения за Одисей. Особено забавни в България са изказвания на новоизлюпени боркини и борци срещу тоталитарните общества и идеологии.
„Зарята” е предшествана от „интернетна революция”. Но събитията в арабския свят не били идеология, защото се правят от млади хора без призиви срещу колониализма и др. „фрази”. Идеология има не само в думата колониализъм или ционизъм.
Революционерите не са само „млади хора”.  И те също имат идеология, засега под знамето на свободния човек.
Масмедиите в България не отразяват протестите против военния начин на решаване по света, дори и от съседна Гърция. У нас не се отразява и позицията на Турция. Но скромно се съобщава, че значителна част от гражданите на САЩ били против войната – вероятно две трети.
Очевидно идеологията на „затвореното небе” е в противоречие с гражданското общество и не е негова.
2. Странната гражданска война:
Революцията започнала като интернетна – при ограничени възможности за интернет и мобилни услуги. Но тя е показна, със стрелба във въздуха с мвого видове оръжие. Бунтовниците не се грижат за боеприпаси, нито за това, къде и върху кого ще падат куршуми и снаряди. Очевидно очакват решение не със собствените си оръжия и муниции. Вероятно получават достатъчно боеприпаси – от кого? Въоръжените сили на Либия не проявяват целенасочени действия. Поради остаряла техника, или поради страх от разкриване на потенциал?
Борците за свобода или срещу режима, са подкрепени от военни части.
Разделението на обществото е значително. Цивилни въоръжени със странно задоволство показват телата на убити летци и танкисти. Очевидно разделението на обществото е не само на млади и стари, а и племенно, то познава подобна нетърпимост към противника. Случайно, или не, по наша телевизия даваха филм за робството на американски капитан на кораб и екипажа му при бедуини в Сахара към 1812 г. Имаше деспотични шейхове, но показаха и роби на обикновените бедуини, далеч от шейховете! „Робинята Изаура” не остана сама, напук на по-ранната пропаганда за робството!
Теорията за племенните държави всъщност е идея за все още ранни  в развитието си държави. Тези, които оспорваха ранните държави и защитаваха „ранните класи” на „световния процес към комунизъм”, се заблуждават за пореден път, но пак нямат проблеми с поредната си политическа мимикрия. Сред новите революционери се оказват стари кадри от режима на предишната революция в Либия, и на само там. А това съвсем не оправдава противниците на племенните „демокрации” във вечната им приспособимост на най-модерни патриоти. Още Ботев пише за това.
Само средствата за масова комуникация от Либия и за Либия ли са виновни за символичните кадри за и против режима, който се определя от чужди и наши „мас медии” като „бутафория на Кадафи, а от руски наблюдатели като двустранен, включително и за демократите,  „цирк” с остарели оръжия?
Определящо мнение е, че режимът трябва да отговаря за престъпления, но и въздържалите се в Съвета за сигурност вече съжаляват, че са били подведени от призивите за граждански права, след като видяха зарята от томахавки.
Особеност на тази арабските съвременни революции е масовото участие на жени. С мюсюлмански облекла и завидна опитност при стрелба с автоматичния „Калашников” в небето. Едно от изискванията на светските режими бе свобода и от религиозни норми.  При демокрациите е обратно, но военната подготовка показва особеностите на племенната демокрация.
Стрелец който не бил войник, а „просто либиец”, и затова може да стреля, сваля самолет с оръдие със само една здрава цев? При свръхточни технологии „доброволната коалиция” няма решителни поражения.
Европейските членки на коалицията се оказват необвързани от обща военна политика, въпреки, че са в състава на НАТО. Арабския и Африканския съюзи се оказват измамени за особеността с която ще се защитава населението. Според бомбандиращите, жертви между мирното население нямало. Още няма и признания за „неизбежни съпътстващи жертви, но се говори и пише за жертви от приятелски огън”.
3. Гражданското общество и бомбандировките:
Когато хитлериска и японската авиация бомбандират градове  в Испания, Полша, Англия, Китай, Лаос, Виетнам,  или СССР, „това е зверство”. Когато американски или натовски самолети бомбандират градове в Германия, Япония, Виетнам, Югославия, Либия, „това е защита на мирно население”, чрез „въздействие върху него и правителството му”. Когато в африканска държава една народност подлага на геноцид друга ООН не се намесва и през ХХ-ХХІ в. в много и ужасяващи случаи.
Допускането на бомбандировки срещу мирното население и индустриалните центрове било взето след огромни морални терзания от американците под натиска на великобританските им съюзници през Втората световна война.
Агресия по земя в Либия нямало да има, но се очаквало увеличение на десантните кораби на „доброволните съюзници” и въвеждане на ред в проблема за командването.
Либийският отговор в прометящата се ситуация включва въвеждане на военни сили в активни действия и поставяне на въпроси в Съвета за сигурност след промяна в настроенията на някои от членовете му и гражданските общества в много държави, включително членове ва ЕС и НАТО.
Последствията?
За Африканския континент – демократизация, усилване на гражданското общество и на несветските настроения. Възможни реставрации на авторитарност при всички слоеве на сегашните „интернетни революционери” и нови морални и икономическо-финансови задължения към поредните освободители.
Бъдещето на войната за „отворено за умиротворители небе” набира скорост към залеза си. „Odysseus dawn” може да се окаже “Ненавистната заря”. Бъдещето в по-демократични общества от преходните авторитарни режими е несъмнено. Възможно е обаче то да е съпроводено с прояви на племенно и политическо разделение. Опозицията в Либия не иска подкрепа по земя. Очевиден е страх от разрушаване на племенна  идентичност и на желание за самостоятелност. Пътят към разделение е открит и поставя на изпитание резолюциите на Съвета за сигурност. Интересите на големите „играчи” за преразпределение на природни богатства в света остават прозирно прикрити.
Гражданските общества на „Запад” трябва да намерят начини да контролират собствените си правителства и „играчи” , не само след оставка или изтичане на мандат. Бъдещите демокрации на арабския свят дълго ще подчиняват племенно-традиционно-религиозните си демокрации на закони защитаващи човешките права на личността.
В Съвета за сигурност сигурно ще се създаде чувство за повече предпазливост след поредното „неразбиране” за защита на човешки права.

Изображение: http://www.ekipnews.com