За новите дрехи на „Илия“

април 6th, 2013

Предстоят избори. „Подменят се лица“ като приказката за новата премяна на Илия. Необходими условия за развитието на обществото ни са задължителни собствени мнения на автори, различни от „общоприетите“, защита на интелектуалната собственост, развитие на икономиката и участие в борбата за пазари, не в подарени „пазари“ за послушници. Сегашният протест е против тези безпринципни политики, поради които сега се чудят как да намалят добива на ел. енергия, за да се произвежда тя от въглища – някои не са чували за Кейнсианство, може би защото американският икономист Дж. М. Кейнс настоява за усилване на държавния сектор, докато наши екс-министри и бъдещи политици ни плашат, че моделът бил севернокорейски! Къде ли се придобиват подобни знания? А в наши университети се учи и микро и макроикономика. Затова е необходимо особеното място в образованието и в науката ни срещу теориите на послушни и специализирали в чужди университети „снесители на чужд опит”. Доста гнусаво е да се ликвидират конкуренцията, собствените открития и да се купува чужд опит като подаръци. Такава безкористност в конкурентния свят, и такива снесители! Сега се оплакват от „критериите на Игнатов“ – по-откровена мечта за диспропорции не съм чувал – или по мой опит от Старата история – траколози дават авторитетни мнения по египтология или микенология, провалят дисертации, объркват научни кариери, лични животи…! Професори, които са чували за Законника на Хамурапи и робството като „комунистически измислици”, които се вживяваха в латино-филма  „Робинята Изаура”  и след това авторитетно от катедрите си, опровергаваха робството като Марксова измислица след откритието си, че в Тракия и в Древността нямало роби, решиха да предлагат нов световен модел. При кого ли са изпитвани за Законника на Хамурапи?

Сега искали изплашените от „бума на професори“ … „нови критерии”. Не е лошо. Но дали няма да ги искат тези, които вече придвижиха техни хора, дори без нито един принос в науката? Често това са „стари професори“ със спорни приноси в науката и с толкова спорни „ученици“, но администратори! Някои от тях не смеят да отговорят на запитванията и публикациите ми защо плагиатстват! И за да е всичко наред като противоречия, бяха награждавани за огромни приноси в науката тъкмо от министъра, който намери частен път към решаване на наболял проблем. Всъщност, дали ще се направи регистър на пропуснати ползи от осакатяването на науката, стопанската инициатива, чуждопоклонничеството, продажбата на печаливши сфери на стопанството, закриване на конкурентни структури, очевидно в българския модел не в полза на конкуренцията! Сега мечтаят за реставрация, след като мислят, че са използвали докъдето трябва „министъра”! Какви мечти!

Така е и с теорията на Дж. М. Кейнси и нашите микроикономисти, а и навсякъде. Да потърсим ли сфера, в която не е така зле у нас? Например – новото правителство открило грандиозна стопанска незаинтересованост в БДЖ! Щели да бъдат на печалба! Кой ги управляваше? Да не би старите или нови управляващи да не са разбрали модела, който им искат да сменят? Не е ли прав В. Сидеров, който говори за колониален модел и това да е силата на успеха му, под присмехулно-високомерните погледи на социалистически, европейско-граждански и други „теоретици”? А някой от тях да направи рецензии или научна критика на книгите на обекта на подигравките им? Друг е проблемът за приложението на антиколониализма и вероятна подкрепа пак на колониални услужливци и евтини продавачи на скъпо състояние.  Както и проблема за отклонение от научни критерии и права на депутати, поради близки и далечни интереси! Преди време поставях въпроса за груби нарушения в Центъра за древни езици и култури, който ръководех, в Парламента ни. Един от депутатите, с който говорих, ми каза: „Не мога да ви помогна.”. Същото ми каза и един зам.-ректор на СУ, който после стана председател на ВАК, малко по-рано!

Необходим е нов „жертвен козел”, за да бъде сломено недоволството от гражданите през 2013 г. Успехи в търсенето на нова сфера, в която може би сме добре!  Ще са радвам, да я споделите.

Студентските стачки

октомври 22nd, 2010

Управлението на образованието на държавно ниво влезе в конфликт на интереси с правото на студентите да избират специалности и университети. Намеренията за ограничаването на ролята на държавата в следтоталитарния период са сведени до нула. Наблюдава се реставрация на практики от тоталитарното минало, които са налични и в нетоталитарния свят на частното обучение по света и у нас.
Намерението отново на държавата да спазва европейски критерии и да осигури за 40% от младите хора бакалавърско образование  остава неясна на фона на желаните от образователното министерство  съкращения на досегашните 37 държавни университета на 12-13. Образованието в частните университети е по-скъпо и едва ли би позволило достигане на 40 процента бакалаври след ясното съзнание и в министерството, че сме най-бедната страна на Европейския съюз. А образованието не е предназначено само за богати хора,поне в истинско гражданско общество.
Опитите да се преодолява университетската автономия чрез сливане на университети, чрез техни общи спомагателни системи – „паркове”, чрез съкращаване на специалности, общи за близки университети, и чрез съкращаване на ненужни специалности са в противоречие с университетските принципи. Сред тях някои са:
1. Университетите не могат да се състоят само от един или два факултета и от ограничен брой специалности.
2. Висшето образование е наука и не може да се поставя под монопол на един, или ограничен брой центрове.
3. Правото на избор на специалност отговаря на интересите на личността и е представителна картина на нуждите на пазара на образованието и науката.
4.  Право на университетите е да се съобразяват с националните и местни потребности на пазара.
5. При пазарни принципи регулиращата роля на държавата не може да забранява на университетите политика на финансова инициатива и самостоятелност.
6. Да се стимулират послушните пред министерството университети финансово означава искане на техен отказ от независимост, т.е. на автономия.
7. Образованието трябва да бъде на научно ниво, за да не се оценява неговата конкурентноспособност само по престижност на името на университета, или по оценката от дипломата.
8. Отсъствието на учители с висше  хуманитарно образование се усеща в редица райони на страната  ни, където се появяват частни или обществени недържавни, включително и религиозни обучения.
9. Проблемът с адекватното на времето ни образование не е само технологичен, но и хуманитерен.
10. Подготвяните от университетите специалисти не трябва да са само учители, подготвени от „по-големи учители” с ограничен брой научни публикации или от емпирици без научно мнение, а от учени.
11. Университетите трябва да са центрове на наука, на научни дискусии, на идеи, които не са вечно удобни на „времето” и управляващите, за да са привлекателно място и за студентите и за да отговарят на нуждите на страната ни.
12. Отношението към науката и авторското право е основан критерий, по който университетите трябва  се различават от имитаторите на дейността им по специалности, за да могат техните възпитаници да осъществят избора си, поради който са станали студенти.
13. Не всичко от постиженията на народа ни и през периода от 1944 до 1989 г. е продукт само на комунистическото политическо управление, за да бъде отричано като невъзможно в гражданското ни общество, което вече не било социалистически организирано за да има в него личността право на избор.
Това са част от правата на личността за обучение на научно ниво, поради които стачкуват студентите не само в Европа. Научно издържаното образование е единствена защита на личността на пазара на труда и в условията на конкуренция.

Отново за образованието

октомври 10th, 2010

В анкета на ТВ Европа от 20.09.2010 доволните от висшето образование у нас бяха 19 % срещу 81 % недоволни. Днес, на 10.10.2010 се появиха съобщение за антикризисни мерки в Софийския университет – от нарушаване на учебния процес с отпуски, до съкращения. Всъщност това е и желанието на министерството на образованието… СУ не за първи път провежда съкращения и полза няма, защото причините са други. Необходимо е образование без монополи, без злоупотреба с господстващо положение, с конфликт на интереси, без „научни идеи” без смисъл и надути фрази! Дори без първенствуващо положение на който и да е университет над другите. В случая на СУ. При предстоящи съкращения отново стои опасността по-напористите лозунгари да отстранят по-академичните си колеги разбира се скрити зад всякакви „много важни” причини, които ще подменят научните критерии. Основното, което трябва да се промени са знанията, които получават студентите като бъдещи специалисти. И подобна промяна едва ли може да се осъществи с мерки на окрупняване, централизация и съкращения. Говори се, че университетите трябвало да бъдат центрове на наука, но и досега в редица научни специалности и дисциплини има само по един задължителен учебник, няколко учебника, или препоръчвани изследвания, които принадлежат все на едни и същи автори. Това не е средата, в която науката може се осъществява като диалогична и полемична система. Още повече, на полемичността се гледа с недобри очи, научните дискусии не са желани от стародавни авторитети и техните „ученици”, които могат да правят научна кариера само с препоръки и послушание. Когато науката е подчинена наследници на автори, които с десетилетия представят старите си позиции от преди 40-50 години като вечно нови и когато са замествани безкритично от асистенти и съмишленици, тогава очевидно няма нито интерес, нито наука, нито приложение в практиката – хуманитарна, социална или технологична. В Необходимостта от кариерно развитие, обаче, изисква писането на нови научни трудове и учебници. При наличната невъзможност да се спори с авторитети, потвърдена и с разбити съдби и кариери на дръзналите към собствено мнение, остават два изхода – потвърждаване на господстващите мнения с изпълнен с модернистични изрази език и плагиатство от попаднали в забрава или в немилост изследователи. Плагиатството в България не е само в областта на музикалните жанрове и в света ще му обръщат внимание занапред! Напоследък в България става модерно плагиатство, прикрито като съставителство дори и от труда на само един автор, или анонимно използване на чужди идеи от още непубликувани дисертации или колективни трудове и дори съвпадения между учебни дисциплини и теми на защитени дипломни работи. Използват се и старинните вече идеи за предварително публикуване на материали от колективен събирателски труд и купуване на дисертации дори и по интернет. Необходина е промяна на единоначалието в науката, за да се демократизира и направи конкурентноспособно и образованието ни. Без законно признат опонент за развитието на науката и образованието ни няма да помогнат нови системи и реформи на правителствено и университетско ниво. В противен случай винаги ще съществува и опасността от злоупотреба с господстващо положение. Пораженията върху начина на мислене в основното, средното и висшето образование са несъмнени при необходимостта да се наизустява неразбираемото и контролирано като задължително „знание”. Това са и поражения с многопосочни измерения и в бъдещето.