Войната в Либия и реваншът на старите колониални сили

август 25th, 2011

1.       Британските сили открито обявиха преки участия в сухопътни действия – снабдяване с оръжие,  военни планове, пари, координация с бунтовниците, без скрупули се говори и за сриване на цели квартали от градове и се раздават парични награди, обещават се европейски средства за заплати на държавни чиновници в Либия.

2.       Във войната срещу безспорно навляклото си гнева на религиозни екстремисти правителство  участват и те и други „демократични сили“.

3.       Не случайно демократични промени се очаквали след десетилетия, както не е случайно и това, че между „демократите“ се наредиха и съдили българските и ливански медици и мед.-сестри.

4.       Тогава войната очевидно е за дестабилизация – необходимо е послушно правителство от бивши тоталитаристи, което да следва „демократични съвети“, докато се научи да е демократично за десетилетия!

5.       Дестабилизацията е очевидно от полза на тези, които водят борба за петролните и водни залежи на Либия, за контрол над Северна Африка, над Средиземно море, и е пазар за оръжие и технологии.

6.       В най-необходим порядък – либийският нефт е необходим за преодоляване на кризата на световното капиталистическо стопанство. Първите признаци са в постепенното завръщане на доверието към паричните знаци различни от златото на световните пазари – иначе казано, в поевтиняването за златото точно сега, по време на заливането на света с вести за уж извършени вече промени в Либия.

7.       Преди време имаше подобна криза и около Панамския канал. Тогава за престъпник бе обявен президентът на Р. Панама, а Москва на Горбачов  със СССР мълча, както  и сега.

8.       Комунистически Китай се превърна в най-голям кредитор на САЩ, и това може би обяснява поне частично по-активната роля на Западна Европа на Обединеното кралство и на Франция. Първи поради парична недостатъчност се отказаха американците от САЩ и българите, норвежците са резервирани, а Италия има и парични и други проблеми.

9.       Турция затъна в пореден кюрдски конфликт. Нашата съседка очевидно прилича на ОК и Франция – всъщност това е устойчива геополитика. Поради този конфликт ще губи ореола си на мюсюлмански защитник и не може да бъде такъв фактор, какъвто би искала да бъде в спора за Либия.

10.   Очакват се сблъсъци между сегашните съюзници след вероятна победа. За това ще се погрижат и тези, които сега им помагат.

11.   Русия оценява равновесие на силите в Либия и предупреждава, че ще има отношения само с безспорно правителство. Русия си позволява да бъде губеща на първо време. Това показва потенциал.

12.   Русия обаче не взема отношение по проблема с т.нар. страни с некапиталистически път на развитие,  но отчита и политическата структура на страната, която е и племенно-автономна.

13.   САЩ дават съвети за промяна, но нямат големи  възможности да участват пряко, а и са в неуправляем процес на нарастване на дълговете и загуби. Това показва преразпределение на силите в света на капитала. ОК се стреми към великобритански реванш като световна сила, следвана от вечния си френски съперник.Германия трупа икономически активи и постоянно усилва тежестта си в световната политика и вероятно ще активира Руския фактор като противовес на напористите си западни съперници в рамките на ЕС.

14.   Предстои битка, в която ще се решава въпроса за поредната капиталистическа световна криза. Студената война наруши  икономическото и политическо статукво след  времето на Втората световната война.

15.   За първи път обаче не военно, а икономически и финансово, съюзник на първите капиталистически сили е комунистическа свръхсила.

16.   В решаването на либийския и други въпроси свързани с човешки права арена на борби станаха само републикански режими в арабския свят, и срещу тях участват активно арабски монархии редом с европейски най-демократични републики. Очевидно е, че са намерили общи интереси и са загърбили различия в ценностните си системи. Съюзът им прилича на съюза на ислямските фундаменталисти с интернетните демократи срещу тоталитарните републики.

17.   Дали ще има и подобни действия срещу тоталитарни монархии? Едва ли, докато те са послушни и не сърдят западните демокрации със собствена политика за управлениеи на природните си богатства и пазари.

18.   За първи път икономически свръхсили редом със старите  са Индия, Китай, и набиращата скорост Русия в които идеите за социална справедливост не са чужди.

19.   Накъде върви светът? Преди време съветският икономист Бухарин предложи в СССР богатите да плащат по-големи данъци и изпадна в немилост в униравниловъчната стихия. След 80 години подобно предложение правят френските богаташи, но с уговорка да не е много, че да не се изнесат зад граница! Очевидно това е логиката, но тук обвързана и от очакване на предстоящо управление на чудовищно големите либийски богатства!

20.   Левите и псевдо леви идеи  си приличат толкова, колкото и представите за граждански общества и универсална свобода на изток и на запад, на север и на юг.

21.   За българите това може да бъде напълно разбираемо  по примера с Югославия – беше съборена страната, която уж била много виновна за потискане на други народи. Между тях най-онеправданият са българите – които за разлика от босненците-албанци са подложени на асимилация. Войната обаче  унищожи югославската империя, но не даде никакви гаранции  и права на българите. Дори и на българите мюсюлмани!

22.   В света се очертаха сили, които са против решаването на международни въпроси с военни средства и сред тях са новите икономически, финансови и военни  свръхсили – Индия, Китай, Южна Африка, Бразилия, Русия.

23.   България  пак е от страната на временно печелившите, този път с отслабвани за послушност военни сили и икономически сили. Но по-неприятно е, че е между ястреби които не само че често се карат и си скубят перата, но и  се бият помежду си не на шега.

Трети март е!

март 3rd, 2009

Преди 131 години по света и Европа, в резултат от усилията на Русия, е прекратена традицията на турската полуфеодална империя да поробва несъгласните с проявите на властта й народи. Започва буржоазният период от развитието на страната ни. Много съвременни политици, философи и политолози продължават да мислят, че през ХІХ и ХХ век не е имало робство. На трети март султанска Турция губи възможността да поставя в робство или да изпраща в затвори милиони хора от нашите земи. Затова трети март е съизмерим с отмяната на американското робство, руското крепостничество и азиатската робовладелска традиция. Честит празник!

Кой печели от кризата с газта?

януари 9th, 2009

Причините за войните в Близкия изток винаги са имали икономически и геостратегически причини. От хилядолетия Източното Средиземноморие е един от главните търговски пътища и кръстопъти. За надмощие тук водят сериозни войни. Египет и Хетското царство водят войни помежду си в Сирия, Палестина и Финикия владеят остров Кипър за малки периоди от време.

Тук си дават среща Източната римска империя /Византия/ и Арабския халифат, кръстоносците, арабите и турците. Англичаните отнемат от Турция Кипър, а от сферата й на интереси и Египет в края на ХІХ в. Гърция и Турция са в продължителни спорове и кървави войни за Егейските острови и Кипър.

След пътя на калая през бронзовата епоха, на коприната през средните векове, Предна Азия се превръща в стратегическа позиция за контрол върху голяма част от световните залежи на нефт и газ през ХІХ-ХХІ в. Англия, Франция, Германия, Съединените щати, Русия, Съветския съюз и отново Русия, имат тук съществени геополитически интереси към най-популярните горива, без които не може нито една съвременна индустрия. .

През ХХ в. САЩ и съюзниците им, като се възползваха от характерните слабости на тоталитарните социалистически общества – обезсилване на колективизма поради нарушаване на индивидуални човешки права и изоставане в информационните технологии, нанесоха удар на СССР и чрез понижаване на цените на горивата – единственото печелившо производство на изоставащата технологично страна през ХХ в. Социалните недоволства се оценяваха в Западна Европа и САЩ не като трагедия на милиони хора, а като средство за обществено недоволство и революция.

Атаката на САЩ и съюзниците им към глобален контрол придоби завършеност след военната инвазия в Ирак. Блокирането на близкоизточния петрол и газ в резултат от военни действия – иракския, либийския и частично на други страни-производителки, както и контролът над нефтените и газови находища в част от Латинска Америка от социалистически правителства, позволи на Русия да се превърне в безспорен лидер на пазара на горивата в света и да възстанови позициите си на свръхсила.

Сега в нова обществено-политическа обстановка Русия се възползва от характерните действия на мечтаещата за членство в НАТО Украйна и я поставя в трудна ситуация пред западния военен блок. Проблемът е със социални измерения – нанесен е удар върху икономиките на страните от някогашния Източен блок, които сега са членки на НАТО. Икономическите оръжия са придобили нова стойност в ново време. В глобализиращия се световен капиталистически пазар е нанесен силен удар върху стремежите към американска хегемония. Украйна разчита на разбиране от правителствата на страните, на които обещава да стане член на НАТО, но не се съобразява с мнението на гражданското общество на страните от ЕС и със собствените си граждани, които съвсем не са единни. Конфликтът на Украйна с Русия е в полза на Русия и на нейните привърженици в самата Украйна.

Руският удар е стратегически, тъй като е спряно подаването на природен газ и към Турция – страна, която граничи с богатия на горива район на Ирак/Месопотамия, но води военни действия там заради кюрдското националноосвободително движение, и й е трудно да поддържа мащабна преносна дейност на горива. Така възможностите на Русия за хегемония на пазара и за контрол над алтернативните енергийни доставки и технологии са предопределени.

Най-ощетена от конфликта е страната, която е най-русофилска. Несъмнени са погрешните политики на българските правителства, които могат да се определят като проруски и на техните антируски предходници, които също не са направили нищо за независимост на българската енергийна система. В социалнополитическата система на привързаност към по-силния, налагана безкомпромисно в света през последните години Русия ще има определени ползи и у нас и в доскоро приятелския й европейски Югоизток.

В Украйна разбират, че отношението на Москва към тях не е равнозначно на отношението към Беларус, и че причините за това са политически и геостратегически. В същото време алогично се надяват на отстъпки на Русия за цените на горивата. В ЕС на свой ред разбират, че са уязвими енергийно и трябва да преценяват поведението си на неодобрение към руската политика. САЩ изчакват действията на стратегическия си партньор. Увлечени в представата си за налагане на послушни правителства във важни за тях райони не оценяват ползите, които ще извлече Русия от вечната несигурност в окупирани предно и централноазиатски страни. Суперсилата предизвиква създаване на суперсила.

В Газа се водят боеве – ключът към политическо надмощие над Източното Средиземноморие е с мирис на газ. Колкото повече продължават войните в Изтока, толкова повече се усилва Русия. А капиталът й спрямо западните й съседи нараства не само в петродолари. Настъпил е нов етап в развитието на отношенията между Третия свят и Русия, който засяга пряко Първия.