Войната в Либия и реваншът на старите колониални сили
август 25th, 20111. Британските сили открито обявиха преки участия в сухопътни действия – снабдяване с оръжие, военни планове, пари, координация с бунтовниците, без скрупули се говори и за сриване на цели квартали от градове и се раздават парични награди, обещават се европейски средства за заплати на държавни чиновници в Либия.
2. Във войната срещу безспорно навляклото си гнева на религиозни екстремисти правителство участват и те и други „демократични сили“.
3. Не случайно демократични промени се очаквали след десетилетия, както не е случайно и това, че между „демократите“ се наредиха и съдили българските и ливански медици и мед.-сестри.
4. Тогава войната очевидно е за дестабилизация – необходимо е послушно правителство от бивши тоталитаристи, което да следва „демократични съвети“, докато се научи да е демократично за десетилетия!
5. Дестабилизацията е очевидно от полза на тези, които водят борба за петролните и водни залежи на Либия, за контрол над Северна Африка, над Средиземно море, и е пазар за оръжие и технологии.
6. В най-необходим порядък – либийският нефт е необходим за преодоляване на кризата на световното капиталистическо стопанство. Първите признаци са в постепенното завръщане на доверието към паричните знаци различни от златото на световните пазари – иначе казано, в поевтиняването за златото точно сега, по време на заливането на света с вести за уж извършени вече промени в Либия.
7. Преди време имаше подобна криза и около Панамския канал. Тогава за престъпник бе обявен президентът на Р. Панама, а Москва на Горбачов със СССР мълча, както и сега.
8. Комунистически Китай се превърна в най-голям кредитор на САЩ, и това може би обяснява поне частично по-активната роля на Западна Европа на Обединеното кралство и на Франция. Първи поради парична недостатъчност се отказаха американците от САЩ и българите, норвежците са резервирани, а Италия има и парични и други проблеми.
9. Турция затъна в пореден кюрдски конфликт. Нашата съседка очевидно прилича на ОК и Франция – всъщност това е устойчива геополитика. Поради този конфликт ще губи ореола си на мюсюлмански защитник и не може да бъде такъв фактор, какъвто би искала да бъде в спора за Либия.
10. Очакват се сблъсъци между сегашните съюзници след вероятна победа. За това ще се погрижат и тези, които сега им помагат.
11. Русия оценява равновесие на силите в Либия и предупреждава, че ще има отношения само с безспорно правителство. Русия си позволява да бъде губеща на първо време. Това показва потенциал.
12. Русия обаче не взема отношение по проблема с т.нар. страни с некапиталистически път на развитие, но отчита и политическата структура на страната, която е и племенно-автономна.
13. САЩ дават съвети за промяна, но нямат големи възможности да участват пряко, а и са в неуправляем процес на нарастване на дълговете и загуби. Това показва преразпределение на силите в света на капитала. ОК се стреми към великобритански реванш като световна сила, следвана от вечния си френски съперник.Германия трупа икономически активи и постоянно усилва тежестта си в световната политика и вероятно ще активира Руския фактор като противовес на напористите си западни съперници в рамките на ЕС.
14. Предстои битка, в която ще се решава въпроса за поредната капиталистическа световна криза. Студената война наруши икономическото и политическо статукво след времето на Втората световната война.
15. За първи път обаче не военно, а икономически и финансово, съюзник на първите капиталистически сили е комунистическа свръхсила.
16. В решаването на либийския и други въпроси свързани с човешки права арена на борби станаха само републикански режими в арабския свят, и срещу тях участват активно арабски монархии редом с европейски най-демократични републики. Очевидно е, че са намерили общи интереси и са загърбили различия в ценностните си системи. Съюзът им прилича на съюза на ислямските фундаменталисти с интернетните демократи срещу тоталитарните републики.
17. Дали ще има и подобни действия срещу тоталитарни монархии? Едва ли, докато те са послушни и не сърдят западните демокрации със собствена политика за управлениеи на природните си богатства и пазари.
18. За първи път икономически свръхсили редом със старите са Индия, Китай, и набиращата скорост Русия в които идеите за социална справедливост не са чужди.
19. Накъде върви светът? Преди време съветският икономист Бухарин предложи в СССР богатите да плащат по-големи данъци и изпадна в немилост в униравниловъчната стихия. След 80 години подобно предложение правят френските богаташи, но с уговорка да не е много, че да не се изнесат зад граница! Очевидно това е логиката, но тук обвързана и от очакване на предстоящо управление на чудовищно големите либийски богатства!
20. Левите и псевдо леви идеи си приличат толкова, колкото и представите за граждански общества и универсална свобода на изток и на запад, на север и на юг.
21. За българите това може да бъде напълно разбираемо по примера с Югославия – беше съборена страната, която уж била много виновна за потискане на други народи. Между тях най-онеправданият са българите – които за разлика от босненците-албанци са подложени на асимилация. Войната обаче унищожи югославската империя, но не даде никакви гаранции и права на българите. Дори и на българите мюсюлмани!
22. В света се очертаха сили, които са против решаването на международни въпроси с военни средства и сред тях са новите икономически, финансови и военни свръхсили – Индия, Китай, Южна Африка, Бразилия, Русия.
23. България пак е от страната на временно печелившите, този път с отслабвани за послушност военни сили и икономически сили. Но по-неприятно е, че е между ястреби които не само че често се карат и си скубят перата, но и се бият помежду си не на шега.