Войната в Либия и реваншът на старите колониални сили

август 25th, 2011

1.       Британските сили открито обявиха преки участия в сухопътни действия – снабдяване с оръжие,  военни планове, пари, координация с бунтовниците, без скрупули се говори и за сриване на цели квартали от градове и се раздават парични награди, обещават се европейски средства за заплати на държавни чиновници в Либия.

2.       Във войната срещу безспорно навляклото си гнева на религиозни екстремисти правителство  участват и те и други „демократични сили“.

3.       Не случайно демократични промени се очаквали след десетилетия, както не е случайно и това, че между „демократите“ се наредиха и съдили българските и ливански медици и мед.-сестри.

4.       Тогава войната очевидно е за дестабилизация – необходимо е послушно правителство от бивши тоталитаристи, което да следва „демократични съвети“, докато се научи да е демократично за десетилетия!

5.       Дестабилизацията е очевидно от полза на тези, които водят борба за петролните и водни залежи на Либия, за контрол над Северна Африка, над Средиземно море, и е пазар за оръжие и технологии.

6.       В най-необходим порядък – либийският нефт е необходим за преодоляване на кризата на световното капиталистическо стопанство. Първите признаци са в постепенното завръщане на доверието към паричните знаци различни от златото на световните пазари – иначе казано, в поевтиняването за златото точно сега, по време на заливането на света с вести за уж извършени вече промени в Либия.

7.       Преди време имаше подобна криза и около Панамския канал. Тогава за престъпник бе обявен президентът на Р. Панама, а Москва на Горбачов  със СССР мълча, както  и сега.

8.       Комунистически Китай се превърна в най-голям кредитор на САЩ, и това може би обяснява поне частично по-активната роля на Западна Европа на Обединеното кралство и на Франция. Първи поради парична недостатъчност се отказаха американците от САЩ и българите, норвежците са резервирани, а Италия има и парични и други проблеми.

9.       Турция затъна в пореден кюрдски конфликт. Нашата съседка очевидно прилича на ОК и Франция – всъщност това е устойчива геополитика. Поради този конфликт ще губи ореола си на мюсюлмански защитник и не може да бъде такъв фактор, какъвто би искала да бъде в спора за Либия.

10.   Очакват се сблъсъци между сегашните съюзници след вероятна победа. За това ще се погрижат и тези, които сега им помагат.

11.   Русия оценява равновесие на силите в Либия и предупреждава, че ще има отношения само с безспорно правителство. Русия си позволява да бъде губеща на първо време. Това показва потенциал.

12.   Русия обаче не взема отношение по проблема с т.нар. страни с некапиталистически път на развитие,  но отчита и политическата структура на страната, която е и племенно-автономна.

13.   САЩ дават съвети за промяна, но нямат големи  възможности да участват пряко, а и са в неуправляем процес на нарастване на дълговете и загуби. Това показва преразпределение на силите в света на капитала. ОК се стреми към великобритански реванш като световна сила, следвана от вечния си френски съперник.Германия трупа икономически активи и постоянно усилва тежестта си в световната политика и вероятно ще активира Руския фактор като противовес на напористите си западни съперници в рамките на ЕС.

14.   Предстои битка, в която ще се решава въпроса за поредната капиталистическа световна криза. Студената война наруши  икономическото и политическо статукво след  времето на Втората световната война.

15.   За първи път обаче не военно, а икономически и финансово, съюзник на първите капиталистически сили е комунистическа свръхсила.

16.   В решаването на либийския и други въпроси свързани с човешки права арена на борби станаха само републикански режими в арабския свят, и срещу тях участват активно арабски монархии редом с европейски най-демократични републики. Очевидно е, че са намерили общи интереси и са загърбили различия в ценностните си системи. Съюзът им прилича на съюза на ислямските фундаменталисти с интернетните демократи срещу тоталитарните републики.

17.   Дали ще има и подобни действия срещу тоталитарни монархии? Едва ли, докато те са послушни и не сърдят западните демокрации със собствена политика за управлениеи на природните си богатства и пазари.

18.   За първи път икономически свръхсили редом със старите  са Индия, Китай, и набиращата скорост Русия в които идеите за социална справедливост не са чужди.

19.   Накъде върви светът? Преди време съветският икономист Бухарин предложи в СССР богатите да плащат по-големи данъци и изпадна в немилост в униравниловъчната стихия. След 80 години подобно предложение правят френските богаташи, но с уговорка да не е много, че да не се изнесат зад граница! Очевидно това е логиката, но тук обвързана и от очакване на предстоящо управление на чудовищно големите либийски богатства!

20.   Левите и псевдо леви идеи  си приличат толкова, колкото и представите за граждански общества и универсална свобода на изток и на запад, на север и на юг.

21.   За българите това може да бъде напълно разбираемо  по примера с Югославия – беше съборена страната, която уж била много виновна за потискане на други народи. Между тях най-онеправданият са българите – които за разлика от босненците-албанци са подложени на асимилация. Войната обаче  унищожи югославската империя, но не даде никакви гаранции  и права на българите. Дори и на българите мюсюлмани!

22.   В света се очертаха сили, които са против решаването на международни въпроси с военни средства и сред тях са новите икономически, финансови и военни  свръхсили – Индия, Китай, Южна Африка, Бразилия, Русия.

23.   България  пак е от страната на временно печелившите, този път с отслабвани за послушност военни сили и икономически сили. Но по-неприятно е, че е между ястреби които не само че често се карат и си скубят перата, но и  се бият помежду си не на шега.

Трети март е!

март 3rd, 2009

Преди 131 години по света и Европа, в резултат от усилията на Русия, е прекратена традицията на турската полуфеодална империя да поробва несъгласните с проявите на властта й народи. Започва буржоазният период от развитието на страната ни. Много съвременни политици, философи и политолози продължават да мислят, че през ХІХ и ХХ век не е имало робство. На трети март султанска Турция губи възможността да поставя в робство или да изпраща в затвори милиони хора от нашите земи. Затова трети март е съизмерим с отмяната на американското робство, руското крепостничество и азиатската робовладелска традиция. Честит празник!

ОТ КОГО ДА ИСКАМЕ КОМПЕНСАЦИИ ЗА КАМИЛИТЕ?

февруари 5th, 2009

Украйна отново спира внос от Русия за България, този път на камили. Животинките се хранят от руски граничари и митничари от 31 януари т.г. почти от времето на кризата с газта при доста студено време.

Новото възможно решение за път от руска страна било през Турция, която сигурно няма украинските притеснения за африканска чума по свинете.